Посветено

 

Когато те видях за първи път

ти стана слънцето в моя ден.

Ти стана щастие и радост в сивият ми ден.

 Надеждата в мен съживи и порив за живот запали ти!

Ти беше всичко което аз бях искала , търсила , мечтала

а какво за теб аз бях така и до днес не разбрах.

На пиедестал те възкачих и за моя идол провъзгласих.

И всеки път когато плачех разочарована

от твоите лъжи от обещания дадени и

просто тъй забравени от вяра наранена от обида ,

 от гордост уязвена ерозираше пиедестала твой.

 И всеки път си казвах ,че вечe  няма да  ти позвъня.

И свят без теб ще си изградя .

Но пък и ти беше и устремът мой, куражът ,

инатът нещо да постигна да се докажа

и да мога своите знания с теб да споделя.

Какво си днес за мене ти не зная.

Постиженията свои отдавна вече

на себе си аз посвещавам.

Но зная че към тебе крачка няма да направя .

Не ще те повече потърся .

Но срещу себе си ще тръгна а срещу тебе не.

Защото никога не бих могла тебе да предам.

Отдавна ти си просто част от мен .

Ти който никога не ще четеш това творение

създадено за теб на този твой ден рожден

Бъди навеки ти благословен с късмет ,

любов, успехи много и безчет .

Щастлив бъди от своята съдба която

 сам със своя устрем ти градиш!

Публикувано: Вторник, 10 април, 2007 18:43:52