Посветено
Когато те видях за първи път
ти стана слънцето в моя ден.
Ти стана щастие и радост в сивият ми ден.
Надеждата в мен съживи и порив за живот запали ти!
Ти беше всичко което аз бях искала , търсила , мечтала
а какво за теб аз бях така и до днес не разбрах.
На пиедестал те възкачих и за моя идол провъзгласих.
И всеки път когато плачех разочарована
от твоите лъжи от обещания дадени и
просто тъй забравени от вяра наранена от обида ,
от гордост уязвена ерозираше пиедестала твой.
И всеки път си казвах ,че вечe няма да ти позвъня.
И свят без теб ще си изградя .
Но пък и ти беше и устремът мой, куражът ,
инатът нещо да постигна да се докажа
и да мога своите знания с теб да споделя.
Какво си днес за мене ти не зная.
Постиженията свои отдавна вече
на себе си аз посвещавам.
Но зная че към тебе крачка няма да направя .
Не ще те повече потърся .
Но срещу себе си ще тръгна а срещу тебе не.
Защото никога не бих могла тебе да предам.
Отдавна ти си просто част от мен .
Ти който никога не ще четеш това творение
създадено за теб на този твой ден рожден
Бъди навеки ти благословен с късмет ,
любов, успехи много и безчет .
Щастлив бъди от своята съдба която
сам със своя устрем ти градиш!
Публикувано: Вторник, 10 април, 2007 18:43:52
