Горчива обич нека ме опива
От старите винари още знам
Че истинското вино е горчиво
За подсладено няма да те дам
Бъди в живота ми като калинка
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда от свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.
Бъди една светкавица голяма,
която нощем пада върху мен
душата моя да превърне в пламък
и всяка нощ да светя като ден.
Бъди и грешна ти, бъди и права,
бъди и с гневи, и с добри очи,
но всякога си остани такава,
дори когато много ми горчи.
