Собственикът на капитал дава работа на друго човешко същество,както “възлага работа” и на машината.Двамата извличат полза един от друг за удовлетворяване на икономическите си интереси.Отношението между тях се ограничава само до интереси, които не излизат извън рамките на взаимната полза.Същият принцип определя контактите между търговеца и клиента. Клиентът е обект,който трябва да бъде манипулиран,а не конкретно лице,чиито нужди търговецът има намерение да удовлетворява.Отчуждението засяга не само икономическите,но и личните отношения,които се превръщат не в отношения между човешки същества,а между предмети.Нищожеството на човека в нашата епоха засяга не само ролята му на търговец, чиновник или физически работник,но и положението му на клиент.Методите на съвременната реклама показват още по-ясно това отношение.Съвременната реклама действа не на разума,а на чувствата.Този тип реклама цели да въздейства емоционално върху своите обекти и след това да ги принуди да се подчинят по пътя на разума.Този тип реклама използва всички възможни средства,за да направи впечатление на клиента-многократно повтаряне на една и съща формула;използване на авторитетен образ;привличане на клиента и същевременно притъпяване на критичните му способности чрез еротична поза на красива жена; тероризирането му със заплаха от лъх на нечистоплътност или неприятен дъх в устата;или чрез стимулиране на илюзии за рязка промяна в житейския път на клиента,ако купи рекламираната стока.Всички тези методи са по същество ирационални и нямат нищо общо с качеството на стоките;те потъпкват и осакатяват критичните склонности на клиента.Подобно на въздействието на рекламата върху клиента,методите на политическата пропаганда са насочени към засилване на чувството за малоценност у отделния избирател.За увеличаващото се чувство на безсилие на личността допринасят и други обстоятелства.Структурната безработица на милиони хора засилва чувството на несигурност.Военната заплаха също допринася за чувството на безсилие.Огромни градове,в които личността се губи,сгради,високи като планини, непрестанни акустични бомбардировки от радиоапаратите,големи заглавия,които се променят по три пъти на ден и не дават възможност на никого да прецени какво всъщност е главното, представления,в които стотици момичета с часовникарска точност демонстрират способността си за обезличаване на човека и действат като мощна, плавно работеща машина,барабанният ритъм на джаза-тези и много други обстоятелства приличат на съзвездие,в което личността се губи като нищожна частица  сред системи с растящи и неконтролируеми параметри. Единственото,което и остава,е да влезе в крак като маршируващ войник или да се нареди като работник пред безконечния конвейер.Тя може да действа.Но вече без чувството за независимост и за собствено достойнство.Чувството на изолация и безсилие,изобщо не се осъзнава от средния нормален гражданин.То е засенчено от обичайното ежедневие на всеки човек,от увереността и похвалите,които получава в личните и обществените си отношения,от успеха в работата,от най-различни развлечения,от”прекарване забавно”,”създаване на познанства”,”посещение на обекти”.Свиркането в тъмното обаче не носи светлина.Самотата, страхът и смущението остават.Хората нямат сили да издържат това до безкрайност.Те не могат да продължат да носят бремето на “свободата от”.Необходимо им е да се опитат да избягат от свободата изобщо,освен ако не успеят да преминат от негативната към позитивната свобода.В усилията си да избягаме от самотата и безсилието сме готови да се “избавим”дори от собствената си личност чрез подчинение на нови форми на авторитета или приспособяване към утвърдените образци.

2.Механизми на бягството-Щом като първичните връзки,гарантиращи сигурност на индивида, бъдат прекъснати и той възприеме света  извън себе си като съвсем отделна същност,пред него се откриват два пътя в отговор на необходимостта да превъзмогне непоносимото състояние на безсилие и самота.По единия ще върви към”позитивната свобода”-може спонтанно да свърже живота си със света на обичта и труда чрез непринудена изява  на своите емоционални,чувствени и интелектуални качества.Така ще постигне единение с хората, природата и себе си,без да се отказва от независимостта и целостността на личността си. Другият път му предлага да падне по гръб,да жертва свободата си и да се опита да преодолее самотата чрез премахване разстоянието между своята личност и света.В тази втора посока той никога не ще възстанови единството със света,както е било преди да се формира като “личност”,защото процесът на отделянето изобщо не може да се върне обратно.Всъщност това е бягство от едно непоносимо състояние,което прави по-нататъшния живот невъзможен. Това решение се отличава с отказ от индивидуалността и целостността на личността и не води до щастие и позитивна свобода.Чрез него се успокоява една непоносима тревожност и животът става възможен чрез надмогване на паниката,но основният проблем не се решава и индивидът заплаща скъпо с един начин на живот,който се свежда до машинална ,натрапчива активност.

3.Авторитаризъм -Първият механизъм за бягство от свободата,е тенденцията към отказ от независимостта на собствената личност и нейното приобщаване към някого или нещо извън нея,за да придобие липсващата и сила.

4.Автоматично подчинение-Личността изоставя собствения си характер и възприема образа, определен от обществените норми.Тя става точно такава,каквито са всички останали и каквато те очакват,че ще бъде.Несъответствието между Аз-а и света изчезва,а заедно с него съзнаваният страх от самотата и безсилието.Лице,което се отказва от собствената си индивидуалност и се превръща в автомат,вече не чувства страх или самота.Цената обаче, която плаща е висока-то жертва своето Аз.Схващането,че “нормалният”начин за преодоляване на самотата е превръщането на индивида в автомат,противоречи на представата за съвременния човек.Предполага се,че повечето хора са личности,свободни да мислят,да чувстват,да действат по своя воля.Всеки човек вярва,че неговите мисли,чувства и желания са “негови”.Можем да имаме мисли,емоции,желания и дори чувствени прояви,които ние сме убедени,че са наши и въпреки това това,макар и да ги изживяваме,всъщност те са ни внушени отвън,фактически са чужди,а не онова,което сами мислим, чувстваме и т.н.Истината,че съдържанието на нашите мисли,чувства и желания е внушено отвън и всъщност те не са наши,има много приложение.При всички случаи на псевдомислене проблемът се свежда до това дали мисълта е резултат на собствени усилия,тоест на собствената активност на личността,а не дали е вярно или грешно съдържанието на същата мисъл.Активното мислене винаги води до нещо ново и оригинално.Оригинално защото лицето е вложило своя ум като средство да открие нещо ново от света извън или в себе си.Мотивациите са лишени от подобно откривателство те само потвърждават предубеждение на личността,а не са средство за вникване в реалността  и представляват опит на субекта да приведе желанията си в съзвучие с действителността.По отношение на чувствата,както и при мисленето,се налага разграничаване на същинското чувство, произтичащо от нас самите, и псевдочувството,което не е истинско наше,макар и да мислим обратното.Много от решенията,които вземаме,не са наши собствени, а са ни внушени отвън.Успели сме да си внушим,че именно ние сами решаваме,а всъщност сме се подчинили на очакванията на другите хора,подтиквани от страха да не останем изолирани и от непосредствената заплаха за живота,свободата и удобствата ни.Наблюдавайки процеса на вземане на решение,човек е поразен от това,колко много се заблуждават хората,когато приемат за свои решения,фактически подчинени на конвенционалността на дълга или просто на натиска.Оригиналното желание се подменя с псевдожелание.Подмяната на оригиналните изяви с псевдоизяви при мисленето,чувствата и желанията води до подмяна на оригиналния Аз с псевдо-Аз.Оригиналният Аз е източник на мисловна дейност.Псевдо Аз-ът е само посредник, играещ ролята,която дадено лице се очаква да има,но то я изпълнява от името на истинския си Аз.Едно лице може да играе много роли и да е убедено че във всяка от тях,то наистина е “то”, но във всичките си метаморфози е онова,което предполага,че другите хора очакват от него и оригиналната личност е напълно засенчена от псевдоличността.Подмяната на собствената личност с псевдоличност поставя човек в постоянно напрежение и несигурност.Превърнал се в рефлекс на очакванията на другите хора към него,той е обзет от съмнения,понеже е загубил самоличността си .

5.Свобода и демокрация

 -Илюзия за индивидуалност-Образованието често се получава като резултат на премахване на спонтанността и подмяна на оригиналните психически актове с наложени чувства,мисли, желания.Най-силни форми на потискане на чувствата са свързани с враждебността и неодобрението.Присъщо е на децата известно бунтарство и враждебност,плод на конфликтите им с заобикалящия ги свят.Една от основните цели на образователния процес е премахването на тази антагонистична реакция.То започва с отказ да изразява своето чувство и накрая се отказва от самото чувство.Заедно с това детето бива обучавано да потиска впечатленията си за враждебното и неискреното отношение което проявяват възрастните.Детето отрано се възпитава на чувства,които съвсем не са “негови”.Учат го да харесва определени хора,да бъде безкритично,приятелски настроено към тях и да им се усмихва.Дружелюбие,приветливост и всичко друго,което би могла да изрази една усмивка,се превръща в автоматичен отклик. Фалшивата маска на лицето не само потиска озлоблението и убива дружелюбието.С псевдочувства се угнетяват и подменят широка гама от непринудени емоции.Самостоятелното мислене не се насърчава в училище,срещу него се води борба,като в главите на учениците биват вкарвани готови мисли.Децата искат да научат истината,като начин да се ориентират в един неизвестен  и всесилен свят.Желанието им не се посреща сериозно от възрастните,които изразяват открито  неуважение или едва доловимо снизхождение.Освен,че създава сериозни пречки за самостоятелното мислене,подобно отношение крие по-съществен недостатък-неискреността,типична на поведението на възрастните към децата.Възрастните създават фалшива картина за света и използват редица лъжи за да скрият факти от детето,които не искат да обяснят.Въпросите се приемат гневно или се отклоняват отговорите.Самостоятелното мислене бива потискано и с обучение в училище ориентирано към информацията.Мисленето става машина за регистриране на “факти”.  Обществената система замъглява същината на нещата,правено умишлено води до обезверяване на хората в собствените им възможности да мислят върху действително важни проблеми.Личността се чувства безпомощна,засипана от лавина хаотични данни и с трогателно търпение чака,докато специалистът и каже какво да прави и накъде да върви.Друг начин на парализиране на способността за критично мислене е разрушаването на всякаква структурирана представа за света.Всеки факт е  просто още един факт и всичко се свежда до това дали знаем повече или по-малко.Личността се страхува да формулира сама собствените си цели.Индивидът живее в свят,към който загубил първоначалната си привързаност,където всички са се превърнали в бездушни инструменти, станали са частица от машината,сътворена от собствените им ръце.Той мисли, чувства и желае онова,което според него следва да мисли,чувства и желае и така жертва своето Аз-основата на истинската сигурност за един свободен човек.Загубата на собственото Аз засилва необходимостта от подчинение,защото води до дълбоко съмнение в самоличността на индивида.Обезличаването задължава още повече човек да се подчинява.Той може да бъде сигурен за себе си само ако живее тъй,както другите хора очакват от него.Ако не спазваме това изискване,рискуваме да ни посрещнат с неодобрение и да задълбочим чувството си на изолация-да загубим самоличността си,което означава да поставим под заплаха своя разсъдък. Съобразявайки се с онова,което другите очакват да бъдем ,т.е.да не се различаваме, съмненията за  собствената самоличност избледняват и се постига известно чувство за сигурност.Заплащаме обаче висока цена.Загубата на спонтанност и индивидуалност  води до сковаване на живота.Животът се изплъзва като пясък между пръстите.Зад фасадата на доволство и оптимизъм се крие трагедията на голямото му нещастие.Тогава какво означава свободата за съвременния човек?-Той се е избавил от външните окови,които му пречат да действа и да мисли както намери за добре.Той би бил свободен да постъпи според собствените си желания,ако знаеше какво иска,мисли  и чувства.Но не знае.Подчинява се на анонимни авторитети и приема едно Аз което не е негово.Колкото повече живее по този начин,толкова по-безсилен се чувства и е принуден все повече да се покорява.Вместо от оптимизъм и предприемчивост–той е завладян от чувство на безсилие,заставящо го да гледа като парализиран приближаващата катастрофа.

-Свобода и спонтанност-Човек може да бъде свободен и да не се чувства самотен,да бъде критичен,но не и изпълнен със съмнения,да бъде независим и същевременно неделим от човечеството.Тази свобода може да постигне със собствената си реализация,с утвърждаване на собственото си Аз.Позитивната свобода се състои в спонтанната активност на цялостната, единна по своята същност личност.Ако се реализира чрез спонтанна активност и по този начин се приобщава към света личността престава да бъде един изолиран атом.Личността заема подобаващото си място и затова съмненията и за самата нея и за смисъла на живота,изчезват. Щом тя може да живее спонтанно,а не насила или като автомат,съмненията изчезват.Човек съзнава,че е активна и творческа личност и се убеждава,че животът има само един смисъл-неговото непосредствено изживяване.Ако превъзмогне основното съмнение за самия себе си  и за мястото си в живота,ако се приобщи към света човекът придобива сила като личност,а също и чувство за сигурност.